Rate each item 0 (none) to 4 (extreme).
What is Panic Disorder Severity Scale?
▾
Скалата за тежест на паническото разстройство (PDSS) е скала за оценка от 7 елемента, администрирана от клиницисти, разработена от д-р М. Катрин Шиър и колеги през 1997 г. в университета в Питсбърг. Той е проектиран да осигури цялостна, но ефективна мярка за тежестта на паническото разстройство, която обхваща всички основни измерения на състоянието, а не само честотата на паническите атаки. PDSS се използва широко като първична мярка за резултат в клинични изпитвания за паническо разстройство и като клиничен инструмент за наблюдение на отговора на лечението. Седемте елемента оценяват: (1) честота на пристъпи на паника, (2) дистрес по време на пристъпи на паника, (3) тежест на предварителна тревожност относно бъдещи атаки, (4) агорафобичен страх и избягване, (5) интероцептивен страх и избягване (избягване на дейности, които предизвикват физически усещания, подобни на паника), (6) увреждане на работното функциониране и (7) увреждане на социалното функциониране. Всеки елемент се оценява по 5-степенна скала от 0 (няма) до 4 (изключително), което дава общ диапазон от 0 до 28. PDSS е разработен, тъй като съществуващите мерки за паническо разстройство по това време или оценяват само честотата на пристъпите на паника (пренебрегвайки по-широкото въздействие на разстройството), са твърде дълги за рутинна клинична употреба, или обединяват симптомите на паника с обща тревожност. Като се насочва към седем специфични измерения, PDSS осигурява многоизмерен профил на тежест, който е клинично информативен, като същевременно остава достатъчно кратък за рутинно приложение. Комбинираната оценка от 0 до 28 позволява проследяване на цялостното подобрение, докато оценките на индивидуалните елементи разкриват кои измерения са най-силно засегнати. PDSS има отлични психометрични свойства с добра вътрешна последователност (алфа = 0,65), висока надеждност на междуоценителя (ICC = 0,87) и силна чувствителност към промяна в проучванията на лечението. Общ резултат от 8 до 10 обикновено се счита за праг за клинично значимо паническо разстройство, а намаление от 40 процента или повече от изходното ниво се счита за клинично значим отговор на лечението. Версията за самоотчитане на PDSS (PDSS-SR) позволява на пациентите да попълнят скалата без клиницист, със сравними психометрични свойства.
Calkulon makes complex calculations simple — built for students and everyday problem-solvers.
Формула
▾
Общ резултат на PDSS = Елемент 1 + Елемент 2 + Елемент 3 + Елемент 4 + Елемент 5 + Елемент 6 + Елемент 7
Всеки артикул с оценка от 0 (няма) до 4 (екстремно):
- Елемент 1: Честота на панически атаки (0 = без атаки до 4 = повече от една атака дневно)
- Елемент 2: Дистрес по време на паника (0 = няма до 4 = екстремен дистрес)
- Елемент 3: Предварителна тревожност (0 = няма до 4 = почти постоянно безпокойство за атаки)
- Елемент 4: Агорафобично избягване (0 = няма до 4 = почти пълно избягване)
- Елемент 5: Интероцептивно избягване (0 = няма до 4 = пълно избягване на дейности, предизвикващи усещане)
- Елемент 6: Трудово увреждане (0 = няма до 4 = неработоспособност)
- Елемент 7: Социално увреждане (0 = няма до 4 = невъзможност за участие в социални дейности)
Работен пример:
31-годишна жена с 2-годишна история на паническо разстройство:
1. Честота на паника: 2-3 пълни атаки на седмица = 2
2. Дистрес по време на атаки: Екстремен, съкрушителен терор = 4
3. Предварителна тревожност: Често безпокойство, повишена бдителност за симптоми = 3
4. Агорафобично избягване: Избягва обществен транспорт, търговски центрове, театри = 3
5. Интероцептивно избягване: Избягва упражнения, кафе, горещ душ поради задействащи усещания = 3
6. Увреждане на работата: умерено, пропуснал е няколко дни и избягва презентации = 2
7. Социално увреждане: Значително, избягва повечето социални събирания = 3
Общо PDSS = 2 + 4 + 3 + 3 + 3 + 2 + 3 = 20
Тълкуване: Резултат от 20 от 28 показва тежко паническо разстройство с изразена агорафобия и интероцептивно избягване, значителна предварителна тревожност и умерено до тежко функционално увреждане в работата и социалните области. Лечение от първа линия с CBT и SSRI е силно показано.Variable Legend
▾
| Символ | Име | Единица | Описание |
|---|---|---|---|
| PDSS_total | Общ PDSS резултат | integer (0-28) | Сумата от всичките 7 елемента, представящи цялостната тежест на паническото разстройство по отношение на честота, дистрес, тревожност, избягване и увреждане |
| PA_freq | Честота на пристъпите на паника | attacks per week | Брой панически атаки с пълна и ограничена симптоматика по време на периода на оценяване, оценени по точка 1 |
| AA | Резултат за избягване на агорафобия | ordinal (0-4) | Сериозност на избягване на места или ситуации, където може да възникне паника, варираща от липса на избягване до почти пълно ограничение |
| IA | Резултат за интероцептивно избягване | ordinal (0-4) | Тежест на избягване на дейности, предизвикващи подобни на паника физически усещания, вариращи от липса на избягване до пълно избягване |
| CGI_change | Клинично глобално впечатление за промяна | ordinal (1-7) | Цялостно подобрение, оценено от лекаря, използвано заедно с PDSS за предоставяне на глобална оценка; 1 = много подобрено до 7 = много по-лошо |
| Delta_PDSS | Резултат за промяна на PDSS | integer or percentage | Промяна от изходния PDSS резултат, използван за оценка на отговора на лечението; 40% или повече намаление, считано за клинично значимо |
How to Panic Disorder Severity Scale
▾
- 1Установете диагнозата на паническото разстройство преди прилагане: PDSS е мярка за тежест, а не инструмент за диагностичен скрининг. Трябва да се прилага само след диагностициране на паническо разстройство съгласно критериите на DSM-5, които изискват повтарящи се неочаквани пристъпи на паника (внезапни пристъпи на силен страх или дискомфорт, достигащи пик в рамките на минути), придружени от поне 4 от 13 дефинирани симптома, последвани от поне един месец на постоянна тревога за допълнителни атаки, притеснение за последиците или последиците от атаките или значителни промени в поведението, свързани с атаките. PDSS не трябва да се използва за скрининг на паническо разстройство при недиагностицирани пациенти.
- 2Оценете честотата на пристъпите на паника (позиция 1): Оценете честотата на пристъпите на паника през последната седмица (или друг определен период за оценка). Пълните панически атаки (достигащи пик в рамките на минути с 4 или повече симптома) и атаките с ограничени симптоми (по-малко от 4 симптома) трябва да се броят, но могат да се проследяват отделно. Оценка: 0 = без пристъпи на паника, 1 = леки (рядко, приблизително веднъж седмично или по-рядко), 2 = умерени (1-2 на седмица), 3 = тежки (повече от 2 на седмица, но не ежедневно), 4 = екстремни (ежедневни или почти ежедневни пристъпи). Клиницистът трябва да помогне на пациента да разграничи паническите атаки от епизодите на обща тревожност, които нямат внезапно начало и пикови характеристики.
- 3Оценете дистреса по време на атаки (Елемент 2): Оценете нивото на дистрес или страх, изпитвани по време на панически атаки. Това измерение е отделно от честотата, тъй като някои пациенти имат чести атаки с умерен дистрес (след като са привикнали донякъде), докато други имат редки атаки с изключителен ужас. Оценка: 0 = без дистрес, 1 = лек (някои неприятни чувства, но управляеми), 2 = умерен (значителен дистрес, но може да се толерира), 3 = тежък (силен дистрес, силно желание за бягство), 4 = екстремен (непреодолим ужас, чувство на умиране или загуба на контрол). Този елемент улавя субективната емоционална интензивност на паническото преживяване.
- 4Оценете очакваната тревожност (точка 3): Оценете тежестта на безпокойството или страха за бъдещи панически атаки, когато в момента нямате такава. Предварителното безпокойство често е най-устойчивото и инвалидизиращо измерение на паническото разстройство, което продължава между атаките и поведението на избягване на шофиране. Оценка: 0 = липса на предварителна тревожност, 1 = случайно безпокойство за атаки, 2 = често безпокойство за атаки, които отнемат значително време, 3 = всепроникващо безпокойство, което е трудно да се контролира, 4 = почти постоянно безпокойство за атаки, което е инвалидизиращо. Пациентите често описват това като „страх от страха“ или постоянно нащрек за следващата атака.
- 5Оценете агорафобично и интероцептивно избягване (точки 4 и 5): Оценете агорафобичното избягване (точка 4): степента, в която пациентът избягва ситуации или места, където са възникнали или могат да възникнат пристъпи на паника, включително тълпи, обществен транспорт, търговски центрове, затворени пространства или далече от дома. Оценете интероцептивното избягване (точка 5): степента, в която пациентът избягва дейности, които предизвикват физически усещания, подобни на симптоми на паника, като упражнения (учестен пулс), кафе (стимулация), гореща среда (изпотяване), емоционални филми (възбуда) или сексуална активност (учестен пулс и дишане). И двата елемента са оценени с 0-4 от липса на избягване до почти пълно избягване.
- 6Оценете функционалното увреждане (точки 6 и 7): Оценете увреждането на работата (точка 6): степента, в която паническото разстройство засяга професионалното функциониране, включително пропуснати работни дни, намалена производителност, избягване на работни задачи и затруднения при пътуване до работното място. Оценете социалното увреждане (точка 7): степента, в която паническото разстройство засяга социалните взаимоотношения и дейности, включително избягване на социални събирания, трудности в поддържането на приятелства и напрежение в семейните отношения. И двете са оценени с 0-4 от липса на увреждане до пълна неспособност за функциониране. За домакини или пенсионери, оценете еквивалентните области на домакински отговорности и участие в общността.
- 7Изчислете общия резултат и разработете план за лечение: Сумирайте всички седем елемента за общия PDSS резултат (0-28). Диапазони на тежест: 0-1 = липса или минимално паническо разстройство, 2-5 = гранично до леко, 6-9 = леко до умерено, 10-13 = умерено, 14-18 = умерено тежко, 19-28 = тежко. При леки случаи (PDSS 6-9) само CBT може да е достатъчен. При умерени случаи (PDSS 10-18) се препоръчва комбинирана CBT и фармакотерапия (SSRI или SNRI). При тежки случаи (PDSS 19-28), фармакотерапията трябва да започне незабавно с едновременно насочване към CBT и може да се обмисли свързваща терапия с бензодиазепини за облекчаване на остри симптоми, докато SSRIs подействат. Повторете PDSS на 4, 8 и 12 седмици, за да наблюдавате отговора на лечението.
Worked Examples
▾
Този 26-годишен студент преживява около една паническа атака на седмица с умерен дистрес, но е развил минимално избягване и поддържа добро професионално и социално функциониране. Резултатът от PDSS от 6 показва лека до умерена тежест. CBT, фокусирана върху когнитивното преструктуриране и интероцептивната експозиция, се препоръчва като лечение от първа линия. Фармакотерапията може да не е необходима при това ниво на тежест.
Този 44-годишен счетоводител има 1-2 пристъпа на паника седмично със силен дистрес, изразена предварителна тревожност и значително агорафобично избягване, което е ограничило ежедневието му. Той избягва да шофира по магистрали, да се храни в ресторанти и да посещава срещи с клиенти. Препоръчва се комбинирано лечение със SSRI (сертралин, като се започне от 25 mg и се титрира до 100-150 mg) и CBT със специфичен фокус върху терапията с постепенно излагане на агорафобични ситуации.
Тази 38-годишна жена има ежедневни пристъпи на паника с непреодолим ужас, постоянна предварителна тревожност, почти пълно избягване на всякакви ситуации и дейности и пълна неспособност за работа или общуване. Тя на практика е прикована към дома. Незабавната фармакотерапия е от съществено значение, със SSRI като основа и краткосрочен бензодиазепин (клоназепам 0,5 mg два пъти дневно) за остро облекчение, докато SSRI започва да действа след 4-6 седмици. Първоначално може да е необходима CBT у дома, ако пациентът не може да пътува до клиника. Помислете за дневно лечение или интензивно амбулаторно програмиране.
Real-World Applications
▾
Мярка за първичен резултат от клинично изпитване: PDSS е най-често използваната първична мярка за резултат в рандомизирани контролирани проучвания за лечение на паническо разстройство. Той е служил като първична крайна точка в забележителни проучвания на SSRIs, SNRIs, бензодиазепини и когнитивно-поведенческа терапия. FDA и EMA признават отговора на PDSS (обикновено дефиниран като 40 процента или повече намаление от изходното ниво) и ремисия (общ резултат 3 или по-малко) като значими крайни точки на лечението. Тази стандартизация позволява директно сравняване на ефикасността на лечението в различните проучвания и дава информация за основаващи се на доказателства насоки за лечение.
Мониторинг на отговора на лечението в клиничната практика: Клиницистите използват серийни PDSS оценки, за да проследят отговора на лечението и да насочат клиничните решения. Типичният график за наблюдение включва изходно ниво на PDSS при започване на лечението, повторна оценка на 4 седмици (за оценка на първоначалния отговор), 8 седмици (за преценка дали да се продължи, увеличи или смени лечението) и 12 седмици (за да се определи дали изпитването на лечението е адекватно). Намаляване на PDSS с по-малко от 20 процента до 4-та седмица може да предскаже неадекватен отговор на текущото лечение, което подтиква по-ранно обмисляне на модификация на лечението, вместо да се чакат пълните 12 седмици.
Разпределение на стъпаловидно лечение: В стъпаловидни модели на грижи за паническо разстройство PDSS помага да се разпределят пациентите към подходящи нива на интензивност на лечението. Пациенти с леки PDSS резултати (6-9) могат да започнат с насочена самопомощ или компютъризирана CBT. На тези с умерени резултати (10-17) обикновено се предлага индивидуална CBT, фармакотерапия или комбинация от тях. Тежките резултати (18-28) могат да наложат интензивно амбулаторно програмиране, комбинирано лечение с незабавно започване на фармакотерапия или обмисляне на лечение в стационар за най-тежко засегнатите и функционално увредени пациенти.
Оценка на инвалидност и функционален капацитет: PDSS се използва в оценките на професионалното здраве и уврежданията за обективно документиране на функционалното въздействие на паническото разстройство. Точки 6 и 7, които директно оценяват работата и социалните увреждания, предоставят стандартизирани данни за определяне дали работните места, отпускът по инвалидност или професионалната рехабилитация са оправдани. Серийните PDSS резултати също могат да документират подобрение по време на лечението, подпомагайки планирането на връщане на работа. Многоизмерният характер на PDSS е особено полезен, защото демонстрира, че функционалното въздействие на паническото разстройство се простира отвъд честотата на атаките, за да включва избягване и очакваща тревожност.
Special Cases
▾
Когато пристъпите на паника възникват изключително в контекста на друго разстройство (социално
Когато пристъпите на паника възникват изключително в контекста на друго разстройство (социална тревожност, посттравматично стресово разстройство, специфична фобия), PDSS може да не е подходящата мярка за тежест. Например, пациент, който има пристъпи на паника само когато говори публично, има социално тревожно разстройство, а не паническо разстройство, и трябва да бъде оценен със скалата за социална тревожност на Liebowitz или Инвентаризацията на социалната фобия, а не с PDSS. PDSS е подходящ само когато пациентът отговаря на критериите DSM-5 за паническо разстройство (повтарящи се неочаквани пристъпи на паника с постоянно безпокойство за пристъпи или промени в поведението). При пациенти със съпътстващи медицински състояния, които предизвикват подобни на паника симптоми (хипертиреоидизъм, сърдечни аритмии, феохромоцитом, астма, вестибуларни нарушения), PDSS трябва да се прилага след оценка на медицинските причини и лечение. Пациент, чиито пристъпи на паника са причинени от недиагностицирана пароксизмална суправентрикуларна тахикардия, се нуждае от насочване към кардиолог, а не към CBT за паническо разстройство. Обратно, много пациенти с паническо разстройство се подлагат на обширни медицински прегледи за техните физически симптоми, преди да получат правилна психиатрична диагноза. По време на бременност лечението на паническо разстройство изисква специално внимание, тъй като както нелекуваното паническо разстройство, така и някои фармакотерапии носят рискове. PDSS помага да се определи количествено тежестта, за да се информира анализът на риска и ползата от възможностите за лечение. За леко паническо разстройство по време на бременност (PDSS по-малко от 10), CBT сама по себе си може да бъде достатъчна и избягва експозицията на лекарства. За умерено до тежко паническо разстройство (PDSS 10 или по-високо), рисковете от нелекувано паническо разстройство както за майката, така и за плода (повишен кортизол, риск от преждевременно раждане, коморбидност на депресия) може да оправдаят фармакотерапията, като SSRIs (особено сертралин) имат най-успокояващите данни за безопасност по време на бременност.
Класификация на тежестта на PDSS и препоръки за лечение
▾
| PDSS резултат | Тежест | Препоръчително лечение от първа линия | Очакван график за отговор | График за наблюдение |
|---|---|---|---|---|
| 0-1 | Не/минимално | Не е необходимо лечение | N/A | Годишен скрининг |
| 2-5 | Гранично/леко | Психообразование, CBT за самопомощ | 4-8 седмици | Месечно |
| 6-9 | Лека до умерена | Индивидуално CBT | 8-12 седмици | На всеки 4 седмици |
| 10-13 | Умерен | CBT + помислете за SSRI | 8-12 седмици | На всеки 2-4 седмици |
| 14-18 | Средно тежко | CBT + SSRI комбинация | 8-12 седмици | Първоначално на всеки 2 седмици |
| 19-28 | Тежка | SSRI + краткосрочен бензодиазепин + CBT | 4-12 седмици | Първоначално седмично |
Frequently Asked Questions
▾
Каква е разликата между пълна паническа атака и атака с ограничени симптоми?
Пълната паническа атака включва внезапен прилив на силен страх или дискомфорт, придружен от 4 или повече от 13 DSM-5 симптома на паника (сърцебиене, изпотяване, треперене, задух, усещане за задушаване, болка в гърдите, гадене, замаяност, втрисане или усещане за топлина, парестезии, дереализация, страх от загуба на контрол, страх от умиране). Пристъпът с ограничени симптоми има същото рязко начало и пикови характеристики, но включва по-малко от 4 симптома. И двата вида трябва да се броят, когато се оценява PDSS точка 1, въпреки че някои клиницисти ги проследяват отделно, тъй като атаките с ограничени симптоми често показват частичен отговор на лечението.
Може ли паническото разстройство да бъде излекувано или е хронично заболяване?
С подходящо лечение, много пациенти постигат пълна ремисия (PDSS резултат от 3 или по-малко) и остават добре в дългосрочен план. CBT за паническо разстройство има най-силните доказателства за трайно подобрение, като приблизително 75 до 85 процента от пациентите постигат статус без паника след 12 сесии и приблизително 70 процента поддържат тези печалби при 2-годишно проследяване. SSRIs също произвеждат високи нива на отговор, но имат по-високи нива на рецидиви при прекратяване (приблизително 25-50 процента). Комбинацията от CBT и лекарства може да предложи най-добрите дългосрочни резултати. Въпреки това, приблизително 20 до 30 процента от пациентите имат хроничен или рецидивиращ курс въпреки лечението.
Защо PDSS включва отделни елементи за агорафобично и интероцептивно избягване?
Това са различни клинични явления, които изискват различни подходи за лечение. Агорафобичното избягване включва избягване на външни ситуации (претъпкани места, затворени пространства, обществен транспорт) и се лекува с in vivo експозиционна терапия (постепенно конфронтиране с избягваните ситуации). Интероцептивното избягване включва избягване на вътрешни усещания на тялото, които наподобяват симптоми на паника и се третира с интероцептивно излагане (умишлено предизвикване на страхови усещания чрез упражнения като хипервентилация, въртене или дишане през сламка). Пациентът може да се подобри в едно измерение, но не и в друго, и PDSS улавя този различен напредък.
Колко бързо трябва да се подобри PDSS с лечението?
При фармакотерапия със SSRI първоначалното подобрение обикновено започва в рамките на 2 до 4 седмици, с максимална полза от 8 до 12 седмици. Намаляването на PDSS от най-малко 20 процента до седмица 4 е положителен ранен индикатор. При CBT значителното подобрение често започва в рамките на първите 4 до 6 сесии, докато пациентите научават когнитивно преструктуриране и започват упражнения за експозиция. До сесия 12 повечето отговорили са постигнали 50 процента или повече намаление в резултатите от PDSS. Комбинираното лечение може да доведе до по-бързо първоначално подобрение, отколкото едно от двете самостоятелно. Ако няма значително подобрение на PDSS след 6 седмици лечение със SSRI при адекватна доза или 8 сесии на CBT, трябва да се обмисли промяна на лечението.
Дали версията за самоотчитане (PDSS-SR) е толкова надеждна, колкото версията, администрирана от клиницист?
Да, PDSS-SR е валидиран спрямо прилаганата от клинициста версия с корелация r = 0,93, което показва отлично съгласие. PDSS-SR е по-практичен за рутинно клинично наблюдение и проследяване на пациенти между посещенията. Въпреки това, версията, администрирана от клинициста, предлага предимства в определени ситуации: позволява на клинициста да изследва за изясняване, да разграничава пристъпите на паника от други симптоми на тревожност и да наблюдава емоционалното състояние на пациента по време на оценката. За клинични изпитвания се предпочита версията, прилагана от лекаря, поради малко по-голямата си стандартизация. За рутинна клинична практика PDSS-SR е ефективен и надежден.
Каква роля играят бензодиазепините при лечението на паническо разстройство?
Бензодиазепините (особено алпразолам и клоназепам) осигуряват бързо облекчаване на симптомите на паника, често в рамките на 30 до 60 минути при остри пристъпи. Въпреки това, те носят значителни рискове, включително зависимост, толерантност, симптоми на абстиненция, когнитивно увреждане, риск от падане при възрастни хора и потенциал за злоупотреба. Настоящите насоки препоръчват бензодиазепини само за краткосрочна употреба (обикновено 2-4 седмици) като мост, докато SSRI подействат, или за случайна употреба при необходимост при тежки пробивни атаки. Дългосрочната употреба на бензодиазепини не се препоръчва, тъй като пречи на процесите на учене, които са в основата на ефективността на CBT, трудно се преустановява и не засяга основната патология.
Common Mistakes to Avoid
▾
- !Объркване на паническите атаки с генерализирана тревожност: Паническите атаки са отделни епизоди с внезапно начало, достигащи пикова интензивност в рамките на минути, придружени от интензивни физически симптоми (палпитации, задух, болка в гърдите, замаяност, парестезии) и когнитивни симптоми (страх от умиране, страх от загуба на контрол). Генерализираната тревожност е хронично, постоянно състояние на безпокойство, което се изгражда постепенно и няма внезапния връх, характерен за паниката. Пациентите понякога описват хроничната тревожност като „постоянни пристъпи на паника“ и клиницистите могат да оценят PDSS въз основа на това погрешно етикетиране, надуване на резултатите. PDSS трябва да се оценява въз основа на истински панически атаки, отговарящи на критериите на DSM, а не на генерализирани симптоми на тревожност.
- !Пренебрегване на интероцептивното избягване като цел на лечението: Клиницистите често се фокусират върху агорафобичното избягване (избягване на места), докато пренебрегват интероцептивното избягване (избягване на телесни усещания). Интероцептивното избягване може да бъде еднакво инвалидизиращо: пациентите могат да избягват упражнения, кофеин, сексуална активност, емоционално изразяване, гореща среда, определени позиции на тялото и дори смях, защото тези дейности предизвикват физически усещания, напомнящи паника. Ако интероцептивното избягване (PDSS точка 5) е повишено, но не е обърнато внимание при лечението, пациентите могат да постигнат намаляване на агорафобичното избягване, но остават уязвими към рецидив, защото не са научили, че подобните на паника усещания не са опасни. Интероцептивната експозиция е основен компонент на базираната на доказателства CBT за паническо разстройство.
- !Самостоятелно използване на PDSS без оценка на съпътстващите заболявания: Паническото разстройство рядко възниква изолирано. Приблизително 50 до 65 процента от пациентите с паническо разстройство имат коморбидна голяма депресия, 30 процента имат коморбидно социално тревожно разстройство, 25 процента имат коморбидно генерализирано тревожно разстройство и 25 до 35 процента имат коморбидни разстройства, свързани с употребата на вещества (особено алкохол, който често се използва като самолечение). PDSS измерва само тежестта на паническото разстройство и не обхваща тези съпътстващи заболявания, които значително влияят върху планирането на лечението, прогнозата и риска от самоубийство. Цялостната оценка трябва да включва скрининг за депресия (PHQ-9), други тревожни разстройства, употреба на вещества (AUDIT, DAST-10) и мисли за самоубийство.
Pro Tip
Когато оценявате PDSS, обърнете специално внимание на несъответствието между честотата на пристъпите на паника (точка 1) и очакваната тревожност (точка 3). Пациент, който има редки пристъпи на паника, но има висок резултат при предварителна тревожност, може да поддържа ниска честота на пристъпите чрез екстензивно избягване. Този модел предполага, че основното разстройство е тежко въпреки очевидно ниската честота на пристъпите. Лечението трябва да е насочено към предварителна тревожност и избягване чрез експозиционна терапия, а не само към управление на пристъпи на паника.
Did you know?
PDSS е разработен отчасти, защото изследователите на паническото разстройство през 90-те години откриха, че простото преброяване на паническите атаки е подвеждаща мярка за отговор на лечението. Някои пациенти драстично намалиха честотата на атаките си, но останаха тежко инвалидизирани поради предварителна тревожност и избягване, като по същество размениха един затвор (чести атаки) с друг (агорафобично ограничение). Обратно, някои пациенти продължават да имат случайни атаки, но значително подобряват функционирането и качеството на живот. Това прозрение, че тежестта на паническото разстройство е многоизмерна, доведе до превръщането на PDSS в стандарт, който замени простото броене на панически атаки.
Regional Guides
▾
United States▾
United Kingdom▾
Germany▾
Australia▾
References
- ›Надеждност и валидност на кратък инструмент за оценка на резултатите от базирана на експозиция когнитивно-поведенческа терапия: Скала за тежест на паническото разстройство - Shear et al., American Journal of Psychiatry, 1997
- ›Скала за тежест на многоцентрово колаборативно паническо разстройство - Shear et al., American Journal of Psychiatry, 2001 г.
- ›Практически насоки за лечение на пациенти с паническо разстройство - Американска психиатрична асоциация, 2009 г.
Ratings & comments
Получавайте седмични съвети по математика
Присъединете се към 12 000+ абонати, които получават съвети за калкулатор всяка седмица.